Новини & Медии > В медиите

В Медиите 2013

Анимационна фиеста в София

Третото издание на международния фестивал „Златен кукер – София“ тази година предложи на почитателите на анимационното кино необикновено богата програма с повече от 300 филма и множество уъркшопи, майсторски класове, презентации, панорами и детски празници.

Програмата на фестивала предложи няколко истински изненади – видяхме филма на Михаела Павлатова „Ватманка“ (Чехия, 2012), който буквално два дни преди софийската си прожекция завоюва „Кристала на Анеси“, а в информационната програма бяха показани още един призьор от френския анимационен форум – „Седем минути във варшавското гето“ на Йохан Йотингер (Дания, 2012) и носителя на „Златна палма“ от Кан – „Островът на кучетата“ на Серж Аведикян (Франция, 2010).

„Златният кукер“ тази година отиде при копродукцията „Баща“ на режисьора Иван Богданов. Филмът е много интересен поглед към сложните и конфликтни отношения баща-дете, реализиран от петима аниматори от няколко страни в пет различни стила. Автори на отделните части са Аспарух Петров и Росица Ралева от България, Дмитрий Ягодин от Русия, Мориц Майерхофер от Германия и Велько Попович от Хърватска. Творбата е дълбока психоаналитична история (истории), базирана върху документални интервюта, взети от реални хора. Тази комбинация между документално-достоверното и присъщото на анимационното кино фантастично преобразяване вписва филма на Иван Богданов в най-актуалните тенденции в световната анимация. Болката от пренебрегването, изоставянето, агресията, страхът – това са само някои от мотивите във филма, където бащата понякога е символистично представен във формата на вълк. Разнообразието на графичните стилове е хармонично съчетано във филма, петте истории преливат една в друга, за да създадат един метаразказ за душевната травма, далече надхвърлящ обичайното в киното позоваване на Едиповия комплекс. Майсторската анимация балансира между плоската двуизмерна рисунка в стил „примитив“ и обемното изображение, като се фокусира и върху постоянната промяна в мащабите. Фигурата на бащата понякога е свирепо огромна, а понякога се смалява до размера на миниатюрна играчка, която може да се постави в бутилка с алкохол или да бъде погребана в пясъка на морския бряг.

Документално-анимационният подход стои и в основата на „Червената река, Сонг Хонг“ на Стефани Лансак и Франсоа Льороа (Франция, 2012), който получи наградата за най-добър филм в категорията от 10 до 50 минути. Антивоенната история е поднесена с необичайно „ежедневен поглед“ и именно поради това въздейства особено силно върху сетивата в този прекрасно нарисуван филм.

Вече споменатата „Ватманка“ на Михаела Павлатова взе наградата за филм от 1 до 10 минути с дръзкото си еротично предизвикателство, майсторски изградения стегнат ритъм и звуко-музикален синхрон. Гротесковата рисунка на Павлатова и неочакваните анимационни асоциации репрезентират една сексуална фантазия на жена, която кара поверения й трамвай. Свежият хумор на филма е заразителен и се помни дълго.

Останалите награди отидоха при „Хинтерланд“ на Линда Макарти (Англия) – специалната награда „Пройко Пройков“ за еко-анимационен филм, при елегантно-графичния „Убийството на прасето“ на Симоне Маси (Италия) – специалната награда на журито, при сюрреалистичната миниатюра „Как се яде ябълка“ на Ерик Оу (САЩ / Южна Корея) – най-добър ултра кратък филм, при "Малу или механическа враждебност (в до мажор)“ на Евелин Дерок (Белгия) – награда за студентски филм и при „Изпълнение на цигулка“ на Тюнде Воленбрьок (Холандия) за най-добър детски филм. В категорията „музикален филм“ беше отличен отново българин –Теодор Ушев получи приза за „Демони“ – необичаен клип, анимиран върху винилови плочи в най-добрата традиция на авангарда.

В националния конкурс се състезаваха 12 филма на български автори. За наградата се пребори Свилен Димитров със смахнатата си история “Rew day”, показваща един ден от живота на героя …но обратно. Филмът започва със смъртта му и завършва с жизнерадостно събуждане и възглас: „Какъв хубав ден!“ Впечатляващите декори, според автора, са нещо средно между Варна и Ню Йорк. Филмовата програма на „Златен кукер – София“ тази година беше на много високо ниво. Редица интересни и артистични филми не успяха да отнесат статуетки заради свирепата конкуренция, но поставиха фестивала сред значимите анимационни форуми. Тази година уъркшопите на Фил Мълой, Хуан Пабло Сарамея, Златин Радев и т.н. имаха много голям успех. На церемонията по награждаването бяха показани филмите, реализирани само за четири дни от участниците в предизвикателството на Фил Мълой. Не беше за вярване, че за свръхкраткото време участниците показаха повече от десет минути анимация, при това с качество, което не отстъпваше на много от филмите в конкурса… Браво, Фил, браво на младите аниматори! На същата церемония видяхме и пиксилация, направена за един следобед в класа на Хуан Пабло Сарамея, както и филмите от предварително обявения еко-конкурс за студенти.

Надежда Маринчевска

РЕМИНИСЦЕНЦИИ ОТ ФЕСТИВАЛА „ЗЛАТЕН КУКЕР” – СОФИЯ

Надежда Маринчевска

София за втори път стана домакин на Международния фестивал за анимационни филми „Златен кукер“ и спечели интереса на публика, професионалисти и студенти. Второто издание на форума показа изключително разнообразна програма с филми от цял свят и беше съпътствано от уъркшоп за студенти, от семинар по 3D анимация, изложби, както и от редица детски хепънинги. Представените творби показаха на българската публика нов поглед към световната авторска анимация и с това фестивалът стана значимо културно събитие в столицата ни. РУМЕН ПЕТКОВ, председател на журито, носител на „Златна палма“ от Кан за филма си „Женитба“ (съвместно със Слав Бакалов), автор на редица анимационни филми, на детската серия „Приключенията на Чоко и Боко“, на пълнометражния „Планетата на съкровищата“. От двадесетина години работи в САЩ и е режисьор на култови сериали като „Джони Браво“, „Лабораторията на Декстър“, „Кравата и пилето“ и др. Какво остава в мислите ми от видяното и преживяното, когато София беше столица на световната анимация? Имахме успешен фестивал! От много години работя в Лос Анджелис и познавам по-добре комерсиалната анимация. Така наречените "фестивални филми" са специфични като форма, език, ритъм и изображение, имат претенцията да бъдат непременно уникални. Винаги съм стоял на позицията, защитаваща доброто комерсиално кино, поради простия факт, че филмите на първо място трябва да се харесат на публиката. Може би заради този мой респект към комерсиалното кино бях приятно изненадан колко високо е нивото на творбите, направени от независими автори. Липсваха имената на големите продуцентски компании, но анимацията беше като радостно усещане за разнообразие и светлина пред човек, влязъл в пещера със скрито съкровище. Няма да се спирам на наградените филми, защото те са най-доброто от доброто, от които всеки може да научи нещо. Но ще кажа няколко думи за добрите филми, които останаха без награда. "Приказка за вятъра“ на Клаудио Жордао и Нелсън Мартинс (Португалия) – странна атмосфера на магически реализъм. Добро изображение. Откровен филм с добри ефекти. "Сенсология" на Мишел Гание (САЩ) – невероятна връзка между музика и графичен език. Една визия за това, колко сме несъвършени без красотата на звука. "Ещерхази" на Изабела Плучинска (Полша, Германия) – абсурдна история за човешките характери, която поставя наравно малкото зайче, от една страна, и силата на властта, от друга. Много майсторски анимирана. "Врабчето, което удържа на думата си" на Дмитрий Гелер (Русия) – поетична, нежна и малко тъжна приказка за малкия човек. Различна гледна точка за героизма.

"Последната снимка" на Лиса Паскал (Австрия) – нежна импресия за връзката деца-родители и за безумието на войната. "Разказвачът" на Нандита Джейн (Великобритания) – най невероятно преплитане на фантазия и реалност. "Пътеки на омразата" на Дамян Ненов (Полша) е може би най-динамичната анимация. Внушителна като построяване на разказа. Монументална история за скоростта на живота и бавното идване на смъртта.

"Любов моя" на Екатерина Соколова (Русия) – тайна и лично нейна, руска атмосфера за времето ни и заедно с това – извън всяко възможно отчитане на реалното време. Импресия, подобна на песните на Булат Окуджава. Иска ми се да спомена доброто представяне на полската анимация, по-специално на пълнометражния филм "Таралежът Йежи" на Войтек Вавчък, Томас Лесняк и Якоб Тарковски. Една различна визия за промените в Източна Европа. Хумор и болка, преплетени с абсурдно изображение и добър ритъм. Поляците все още показват запазената марка "Семафор студио". Къде ли, забравена в миналото, е нашата "Студия София"? Няма такова студио! България е представена предимно от студентски филми. Все пак, за радост, някои от филмите ни са добри. Но оставам с впечатлението, че в България едва ли не само студентите правят анимация. Всички автори, с редки изключения, сами са си продуценти. Тъжен факт! В България няма продуцентска компания, която да финансира тези млади талантливи аниматори. Задавам си въпроса къде ли ще работят тези хора след университета? Ще запомня, освен наградения български филм "5 пъти" на Симеон Сокеров, още и "Хромони" на Ина Николова и Райна Атанасова, "Нощен влак" на Ангел Янакиев (Великобритания, България), "На ръба" на Марина Симеонова. В останалите няколко български филми имаше интересни находки, но бяха много бавни като ритъм.
Всъщност, бавното темпо беше характерно за поне половината филми, но от друга страна, то не е патентовано само като български недостатък…

Надежда Маринчевска
Списание Кино, бр 1, 2012 г.

Златен кукер за втори път

Само преди година време мисълта за провеждане на голям анимационен фестивал у нас след протяжната пауза от няколко десетилетия изглеждаше наивна утопия. Но ето, че днес имаме повод да се радваме на цели два международни конкурса – по един в София и Варна. При това, “Златният кукер” в София имаше своето второ издание! Естествено, тези факти би трябвало да радват, защото фестивалите са реална възможност за преодоляване на принудителната ни изолация от глобалните художествени процеси. Би трябвало, макар доста некрасиво да прозвучаха публичните “закачки” между организаторите на двете събития в навечерието на тяхното начало…

“Златният кукер” определено е успех за неколцината ентусиасти, които го отгледаха и му вдъхнаха живот. Големият брой филми в конкурса (137 заглавия измежду 320 заявки за участие!), интересната и разнообразна география на участващите (видяхме качествени произведения от такива екзотични за нашата аудитория страни, като Австралия, Аржентина, Индия, Иран, Сингапур), богатата съпътстваща програма (уъркшоп за студенти, семинар по 3D анимация, изложба на комикси, ярко детско шоу) маркираха мащабите на тазгодишния “Златен кукер”. Цифрите действително респектират, но по-важно е да се подчертае художественото равнище на показаните филми, с което организаторите защитиха амбицията си да превърнат фестивала във форум на младата анимация. В голямата зала на “Арена Запад” видяхме основно произведенията на ново поколение аниматори, голяма част от които дебютанти. Последното обстоятелство едва ли е повод за великодушно снизхождение, защото повечето състезателни филми демонстрират високо творческо самочувствие, овладян професионализъм и ясни художествени цели. Създадени в условията на невиждана индивидуална конкуренция и агресията на технологиите, най-ярките фестивални произведения защитиха тезата за настъплението на младите, които търсят синтез на занимателната форма с дълбоко премисленото послание, съчетаването на дръзки формални решения с последователно търсени кодове на модерната комуникация. Разнообразни анимационни техники подхранват авторовото въображение с нестандартни решения.

Наличието на толкова интересни и впечатляващи от художествена гледна точка филми в конкурсната програма създаде приятно напрежение в работата на международното жури, което се затрудни при определяне на победителите в конкурса измежду множеството равностойни произведения. Наградени бяха онези десетина произведения, които в най-голяма степен бяха заредени с откривателска енергия и интерпретираха оригинални авторски хипотези за съвременния свят. На всяка цена държа да отбележа носителя на Голямата награда Дейвид О’Райли, чийто филм “Външен свят” не просто руши закостенели анимационни конвенции, но разкрива артистичните хоризонти на едно дръзко пластично виждане, пречупено през скепсиса на модерното съзнание. Или сюрреалистичната гротеска на аржентинеца Хуан Санамейа “Луминарис”, която покорява с невероятното пластично хрумване и тънко чувство за хумор. Студентският филм “Бутилката” (САЩ) също е пример за това как с минималистични изразни средства може да се интерпретира голямата идея за необходимостта от човешко общуване. “Паметта на тялото” на естонеца Юло Пиков е оригинално послание към поколенията да пазят спомена за миналото в името на бъдещето.

Към списъка с наградените филми могат да се прибавят поне още десетина заглавия на работи на млади автори, останали без отличие. Но задължително следва да се отделят няколко реда за полския филм “Изгубеният град Свитез” на дебютанта Камил Полак, лауреат в категорията “филми от 10 до 50 мин.”. Тази творба покорява с епичния размах на повествованието, с мащабността на замисъла и брилянтната техника на изображението. Създаден по мотиви от поемата на Адам Мицкевич, филмът пресъздава с художествена мощ завладяващия свят на една романтична легенда, поднесена с чувство за кинематографичната форма.

Няколко думи и за нашето участие във фестивала (32 филма), което дава отговор на въпроса за реалното състояние на анимацията ни. Ако не бяха любопитните студентски работи (“5 пъти” на Симеон Сокеров спечели приза за най-добър български филм), зрителите едва ли биха отбелязали с нещо запомнящо се произведенията на нашите аниматори. За съжаление, те бяха само фон на силно състезание, в което искреше фантазията и остроумието на авторите.

И в заключение – фестивалът “Златен кукер” успешно се вписа и украси културния живот в столицата и очевидно има бъдеще като форум на младото анимационно кино.

Александър Грозев

Източник: вестник "Култура"

Свържи се
Стани приятел

Bulgarian Association of Independent Cartoon Animation Artists